Охлокрация
Нали по този начин се споделяше – власт на тълпата. От οχλος – навалица и кρατος – мощ, власт. А тълпата от дълго време е люто разграничена на мразещи се агитки.
Всяка агитка желае нищо по-малко от това – да види по асфалта кръвта на другата. Особено мъчително е по въпроса с църквата, който имахме опция да следим и в последните дни. Разбира се, всяка агитка няма никакви задръжки да нахлуе с мръсни обуща непосредствено от уличната тиня в светотайнствения живот, битието и съдбините на Църквата. Имам поради БПЦ – за другите не знам.
Разбира се най-силно постоянно викат тези, които нямат никаква визия от Църквата като такава. Тези, които си мислят, че цел и център на живота ѝ, е да продава свещи, които в неделя – или различен ден, съгласно това какъв брой си на напън, да бъдат запалвани и държани със сериозна физиономия. След което със смешна " рачешка " походка на заден да отстъпиш към изхода.
Огромен комплимент за българската черква е, че очевидно е поизправила държанието си – даже чисто за пред публиката. Откъде изваждам този извод ли? От това, че се постанова същите тези „ специалисти “ още да си лалат за Ролекса (история от от 2013 година, като по-късно въпросният подарен часовник незабавно бе продаден и парите дарени)и за Линкълна… Линкълна (разбирай на починалия дядо Кирил Варненски, който караше въпросната дарена кола – освен това хибрид за по-евтинко) има „ щастието “ да се удави. Така хулите постихнаха, макар че сюжетната линията се влачи и до днес – 11 години след гибелта му!
Николай Пловдивски, за негово злощастие, е жив. Но най-лесно е, дето се вика, да не разрешаваш на истината да ти скапва хубавата история.
Няма да задълбочавам в сливенския въпрос. И там на фона на „ възмутителното държание “ на владиците (между другото – едни от най-младите в целия православен свят, както към този момент съм имал опция да пиша) има задоволително аргументирани гласове. Например - че локалните, особено от " най-ресурсните “ енории, не желаят „ външен “ епископ. За да не почне да задава въпроси за това къде са парцелите на Митрополията и върху какъв брой от тях има кръчми по Южното Черноморие.
Няма да задълбочавам и по въпроса – до каква степен „ божият народ “, който по Устава на БПЦ има право на глас, в днешното си положение фактически е народ Божий. Особено като гледаш равнището на всичко друго към нас…
Дори пред себе си виждам да не обмислям и по трети мъчителния въпрос – дали е вярно за патриарх да се избират прекомерно и прекалено престарели архиереи. Ама с ръка на сърцето! Резултатът е – Църква на самотек. И танцуващи „ мишки “ – простете за израза. Няма да ви споделям коя митрополия имам поради в последните години…
Покрай гибелта и погребението на патриарха прочетох в действителност изумителни заключения и изказвания. Именно от " специалисти ", които от време на време, допускам, влизат да възпламенят свещ " за здраве и късмет " и това им дава самочувствието, че са готови. Като да вземем за пример – че Николай показал непоказван до момента интерес към църковното пеене. Ама той индивидът провежда и управлява най-адекватната православна телевизия, която излъва 24/7, най-добрия хор, най-съвременния уебсайт, на който са качени всевъзможни песнопения във византийска традиция – да вземем за пример в помощ на младите псалти. Карай да върви – това е БПЦ, тя няма проблем да бъде хулена.
Междувпрочем – нелош метод да се научи нещо за епископ Николай (когото в действителност не познавам), е да се пита в Пловдив. Ми, питайте, бе, като не знаете. Ама в действителност църковния народ, а не градската интелектуална бохема.
В Църквата има един принцип, разказан от хилядолетия – още от времето на Ной и неговото прословуто проваляне, когато си пиян. Той най-просто гласи, че в случай че имаш християнска обич, не вървиш да разнасяш по улицата проблемите в фамилията. Например в случай че майка ти друса или вечер пие по бутилка водка в кухнята, не го тръбиш по улиците… И противоположното – правиш ли го, имаш някакви съществени отклонения.
А в този момент си помислете, уважаеми другари на логиката – ние ли, които сме да кажем всяка неделя в църквата, е по-логично да сме чули повече за нейните проблеми, или вие? Които чешете клавиатурите, до момента в който гледате телевизия?
Проблемът не е в проблемите и в човешките дефекти с каквито са цялостни, несъмнено, дори и владиците. И които дефекти - за благополучие на Рая - единствено вие, " специалистите ", нямате. Въпросът е различен: какво си пристигнал да търсиш – лекета по подрасника на попа или нещо друго?
Защо ми хрумна да пиша всичко това?
Има още един проблем, който се назовава безволие. На него нямаш право, когато си на някои позиции – добър образец от светската власт са да вземем за пример съдиите. Те нямат право да вземат решение съгласно това какъв брой мощно вика тълпата под прозорците… А стартират ли да го вършат – става доста ужасно. И сигурно към този момент не са съдии.
Митрополит Николай в този момент отстъпи крачка обратно. Както споделя – поради „ неприязънта към мен, нагнетявана редовно и методично през всичките години на моето служение “.
Както споделих, не познавам индивида, само че ми няма тип навръх отстъпчив.
Ето какво още написа той:
" Едни и същи „ специалисти ” по църковните въпроси, всред които някогашни разколници и сътрудници на Държавна сигурност, които и през 2013 година бяха обсебили общественото пространство с нелепите си предсказания за това кой ще наследи блаженопочившия Патриарх Максим, по същия богопротивен и светотатствен метод започнаха още веднъж да „ кадруват ” идващия български Патриарх.
Впрочем, през 2013 година те не познаха. Няма да познаят и в този момент. Те в никакъв случай не познават, тъй като не са познали Иисус Христос. "
Дали неговият ход, по съвета на св. Софроний Сахаров: да отстъпиш обратно и да пийнеш чаша чай, е бил верен или не – ще се разбере по-натам.
Защото, да – първи симптом на примирение е да не се доверяваш постоянно и безусловно на собстения си твой ум. И да се мислиш за клиент и последна инстанция на истината. Последното пък няма нищо общо с никоя черква – то си е чиста нелепост.
----
Текстът показва само мнението на създателя. Редакцията е подготвена да разгласява и други отзиви по тематиката.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Всяка агитка желае нищо по-малко от това – да види по асфалта кръвта на другата. Особено мъчително е по въпроса с църквата, който имахме опция да следим и в последните дни. Разбира се, всяка агитка няма никакви задръжки да нахлуе с мръсни обуща непосредствено от уличната тиня в светотайнствения живот, битието и съдбините на Църквата. Имам поради БПЦ – за другите не знам.
Разбира се най-силно постоянно викат тези, които нямат никаква визия от Църквата като такава. Тези, които си мислят, че цел и център на живота ѝ, е да продава свещи, които в неделя – или различен ден, съгласно това какъв брой си на напън, да бъдат запалвани и държани със сериозна физиономия. След което със смешна " рачешка " походка на заден да отстъпиш към изхода.
Огромен комплимент за българската черква е, че очевидно е поизправила държанието си – даже чисто за пред публиката. Откъде изваждам този извод ли? От това, че се постанова същите тези „ специалисти “ още да си лалат за Ролекса (история от от 2013 година, като по-късно въпросният подарен часовник незабавно бе продаден и парите дарени)и за Линкълна… Линкълна (разбирай на починалия дядо Кирил Варненски, който караше въпросната дарена кола – освен това хибрид за по-евтинко) има „ щастието “ да се удави. Така хулите постихнаха, макар че сюжетната линията се влачи и до днес – 11 години след гибелта му!
Николай Пловдивски, за негово злощастие, е жив. Но най-лесно е, дето се вика, да не разрешаваш на истината да ти скапва хубавата история.
Няма да задълбочавам в сливенския въпрос. И там на фона на „ възмутителното държание “ на владиците (между другото – едни от най-младите в целия православен свят, както към този момент съм имал опция да пиша) има задоволително аргументирани гласове. Например - че локалните, особено от " най-ресурсните “ енории, не желаят „ външен “ епископ. За да не почне да задава въпроси за това къде са парцелите на Митрополията и върху какъв брой от тях има кръчми по Южното Черноморие.
Няма да задълбочавам и по въпроса – до каква степен „ божият народ “, който по Устава на БПЦ има право на глас, в днешното си положение фактически е народ Божий. Особено като гледаш равнището на всичко друго към нас…
Дори пред себе си виждам да не обмислям и по трети мъчителния въпрос – дали е вярно за патриарх да се избират прекомерно и прекалено престарели архиереи. Ама с ръка на сърцето! Резултатът е – Църква на самотек. И танцуващи „ мишки “ – простете за израза. Няма да ви споделям коя митрополия имам поради в последните години…
Покрай гибелта и погребението на патриарха прочетох в действителност изумителни заключения и изказвания. Именно от " специалисти ", които от време на време, допускам, влизат да възпламенят свещ " за здраве и късмет " и това им дава самочувствието, че са готови. Като да вземем за пример – че Николай показал непоказван до момента интерес към църковното пеене. Ама той индивидът провежда и управлява най-адекватната православна телевизия, която излъва 24/7, най-добрия хор, най-съвременния уебсайт, на който са качени всевъзможни песнопения във византийска традиция – да вземем за пример в помощ на младите псалти. Карай да върви – това е БПЦ, тя няма проблем да бъде хулена.
Междувпрочем – нелош метод да се научи нещо за епископ Николай (когото в действителност не познавам), е да се пита в Пловдив. Ми, питайте, бе, като не знаете. Ама в действителност църковния народ, а не градската интелектуална бохема.
В Църквата има един принцип, разказан от хилядолетия – още от времето на Ной и неговото прословуто проваляне, когато си пиян. Той най-просто гласи, че в случай че имаш християнска обич, не вървиш да разнасяш по улицата проблемите в фамилията. Например в случай че майка ти друса или вечер пие по бутилка водка в кухнята, не го тръбиш по улиците… И противоположното – правиш ли го, имаш някакви съществени отклонения.
А в този момент си помислете, уважаеми другари на логиката – ние ли, които сме да кажем всяка неделя в църквата, е по-логично да сме чули повече за нейните проблеми, или вие? Които чешете клавиатурите, до момента в който гледате телевизия?
Проблемът не е в проблемите и в човешките дефекти с каквито са цялостни, несъмнено, дори и владиците. И които дефекти - за благополучие на Рая - единствено вие, " специалистите ", нямате. Въпросът е различен: какво си пристигнал да търсиш – лекета по подрасника на попа или нещо друго?
Защо ми хрумна да пиша всичко това?
Има още един проблем, който се назовава безволие. На него нямаш право, когато си на някои позиции – добър образец от светската власт са да вземем за пример съдиите. Те нямат право да вземат решение съгласно това какъв брой мощно вика тълпата под прозорците… А стартират ли да го вършат – става доста ужасно. И сигурно към този момент не са съдии.
Митрополит Николай в този момент отстъпи крачка обратно. Както споделя – поради „ неприязънта към мен, нагнетявана редовно и методично през всичките години на моето служение “.
Както споделих, не познавам индивида, само че ми няма тип навръх отстъпчив.
Ето какво още написа той:
" Едни и същи „ специалисти ” по църковните въпроси, всред които някогашни разколници и сътрудници на Държавна сигурност, които и през 2013 година бяха обсебили общественото пространство с нелепите си предсказания за това кой ще наследи блаженопочившия Патриарх Максим, по същия богопротивен и светотатствен метод започнаха още веднъж да „ кадруват ” идващия български Патриарх.
Впрочем, през 2013 година те не познаха. Няма да познаят и в този момент. Те в никакъв случай не познават, тъй като не са познали Иисус Христос. "
Дали неговият ход, по съвета на св. Софроний Сахаров: да отстъпиш обратно и да пийнеш чаша чай, е бил верен или не – ще се разбере по-натам.
Защото, да – първи симптом на примирение е да не се доверяваш постоянно и безусловно на собстения си твой ум. И да се мислиш за клиент и последна инстанция на истината. Последното пък няма нищо общо с никоя черква – то си е чиста нелепост.
----
Текстът показва само мнението на създателя. Редакцията е подготвена да разгласява и други отзиви по тематиката.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ